1.Египетските пирамиди са най-известните постройки на земята и първото от седемте чудеса на света. Те са и най-древните пирамиди открити до днес. Величествените гробници на фараоните от четвъртата династия - Хеопс и Хефрен - са създадени преди около 5 хиляди години и нито времето, нито хората са могли да направят нещо с тях

Всички ли египетски пирамиди се причисляват към чудесата на света?
Повечето автори говорят за пирамидите въобще като световно чудо, но има и автори като Филон, който пише само за "пирамидите край Мемфис". Малко са, но все пак има и такива, които говорят за пирамидите от Гиза, срещат се и по-придирчиви автори, които признават за чудо само Хеопсовата пирамида. Тя е най-голямата пирамида. Висока е 137 метра ( по-рано е достигала 147м., но върхът и се срутил), изградена е от 2 300 000 старателно обработени камъни, които са възможно най-съвършено прилепнали един за друг, всеки от които не е по-малък от тридесет педи и тежал повече от 2 000 кг.

Защо са строени египетските пирамиди?
Най-общо казано, египетските пирамиди са гробници на фараоните. В древен Египет се вярвало, че ако човек иска да живее и след смъртта си трябва да запази тялото си от гниене и да предостави на душата си всичко необходимо за задгробния живот- храна, сечива, дрехи, предмети от бита на починалия човек. За да запазят телата си древните египтяни мумифицирали мъртвите. Първоначално това е ставало с помощта на кожи, рогозки и платна, в които увивали тялото, а по-късно го поставяли в дървени ковчези, които пък слагали в каменни саркофази. Преди да използват камъка в строителството, египтяните погребвали мъртвите си в "мастаби" - това е арабска дума и означава "скамейка". Така работниците при разкопките наричали надземната част от гробницата, защото по форма им приличала на тухлените скамейки пред къщите на египетските селяни. Те се състоят от две части: надземна и подземна; в подземната винаги имало погребално помещение за ковчега на мъртвеца и други помещения за гробните дарове и жертвоприношенията. Гробницата на фараона трябвало да бъде най-голяма, най-добре обзаведена, с най-богати дарове, с най-просторен заупокоен храм. По външния си вид също трябвало да се различава от гробниците на останалите слоеве на египетското общество. От мастаба гробницата се превърнала в пирамида.

Кой е създателят на египетските пирамиди?
Смята се, че създателя на египетските пирамиди е Имхотеп. Той е бил съвременник на Джосер - основателят на третата династия ( 3 хиляди год. пр.хр.). Джосер, още приживе, започнал да си строи гробница - солидна мастаба, която донякъде се е запазила. Не е известно как са се пресекли пътищата на Имхотеп и фараона. Но след срещата им Джосер изоставя вече построената си гробница и започва да строи първата истинска, изобретена от Имхотеп пирамида. Пирамидата изглежда така: върху традиционна мастаба, с невиждани по-рано размери, е поставена втора, по-малка. И така до шест намаляващи се мастаби. Това е начинът по който се строяли стъпаловидните пирамиди. Храмовите комплекси около пирамидите също са измислени от Имхотеп.

Видовете пирамиди.
Египетските пирамиди не са с еднаква форма. Най-древната им разновидност са стъпаловидните пирамиди - към които се числи и пирамидата на Джосер. Има една необикновена стъпловидна пирамида край Дашур. Стените и образуват чупка. Смята се, че първоначално строителите и са имали намерение да я направят по-висока, но по-късно са се отказали и я завършили по-бързо. Така се получила силно изразената чупка във формата и. Другият вид, който е и най-често срещаната форма на пирамидите в Египет е правилната четиристранна пирамида с квадратна основа.

Как са се изграждали пирамидите в древността?
Това, което ни смайва при пирамидите, е техническото постижение на строителите им. "Умът не го побира по какъв начин са могли да натрупат такова неизмеримо количетсво каменни блокове" - казва Филон. Факт е, че най-малкият канен блок от най-голямата, Хеопсовата, пирамида е тежал повече от два тона, а най-големият е около 40 тона. Смята се, че с помощта на клинове и чукове били изсичани грамадните каменни блокове в каменоломните на брега на Нил. Обработва ли ги на място и след това ги примъквали до мястото на новостроящата се пирамида с помощта на папиросови въжета. В каменоломните са открити такива въжета и различни инструменти, които са ползвани от каменоделците. Херодот, който е живял две хиляди години след като е построена Хеопсовата пирамида, пише, че тази пирамида е построена за 20 години, а в строителството и били заети постоянно сто хиляди души, които се подменяли на всеки три месеца. Херодот още пише: "Та когато Хеопс станал цар, той докарал страната до мизерия във всяко отношение. Най-напред затворил всички храмове и така египтяните нямали възможност да правят жертвоприношения. После принудил всички да работят за него. На едни заповядал да влачат каменни блокове от каменоломната в Арабските планини чак до Нил, на други - да разтоварват пренесените на салове през реката каменни блокове и да ги превозват чак до Либийските планини."

Гробницата на Тутанкамон.
Почти всички гробници, които са открити от археолозите били ограбени, единствена открита за сега напълно не покътна гробница е на Тутанкамон. Неин откривател е Хоуърд Картър през 1924г. Само в предната камера той се натъкнал на несметни богатства, от там изнесъл 34 сандъка със златни съдове, предмети, накити и скъпоценни камъни. Когато достигнал до погребалната камера намерил позлатен ковчег с размери;5,20х3,35х2,75 метра, в него имало още един позлатен ковчег, а в него и трети позлатен ковчег, който е саркофаг от един-единствен къс рядко срещан жълт планински кристал, в саркофага - още три други позлатени ковчега, а в последния от тях, направен от масивно злато, била мумията на фараона. Върху лицето му била поставена златна маска, а самият той бил окичен с голям брой златни накити. В гробницата са открити и статуи на стражите на мъртвия и на богините-покровителки, скъпоценни предмети за употреба - две колесници, легла, шкафчета с инкрустации и няколко позлатени стола. Заради своите размери и несметни богатства, които са пазили египетските пирамиди, наистина заслужават да бъдат сред седемте чудеса на света. Защото са творение на човека, израз са на неговия стремеж да създаде нещо невиждано, пред което можем само да се прекланяме и благоговеем.

2.В древността и днес най-голямото Вавилонско чудо си остават те - Висящите градини на Семирамида.

Не укрепленията, които били само гигантски, не кулата, която била само колосална, не Мардуковият път, който бил само монументален, а творбата, която имала право да се кичи с всички тези епитети, а освен това, както пише Филон, била "прелест и радост за очите". Но през новата ера, до началото на нашия век тези градини били считани за пълна измислица, а Семирамида за приказно същество. Но все пак Семирамида е историческо лице. Няма много реалистична версия за нейният живот, но тези които са останали са доста увлекателни. Немският архитект Колдуей, едва в края на двадесети век извадил от приказния свят в реалноста висящите градини на Семирамида. Колдуей пристига във Вавилон в края на деветнадесети век, прави множество разкопки и един ден той се натъква на някакви сводове. Били под почти пет метров нанос от глина и камъни на хълма Касър, който скривал останките на "Южната крепост" и царския дворец. Колдуей предполагал, че под тях има изба, въпреки, че се чудел защо избата трябва да се намира под стрехите на околните постройки. Но не намерил никакви странични стени. Лопатите на работниците открили само стълбовете, върху които се крепели сводовете. На вид те били само обикновени колони, но за археолога Колдуей, представлявали изключителен интерес, защото били от камък, а в Месопотамската архитектура камъкът бил най-редкият и най-малко употребяваният строителен материал (дотогава бил открит само на едно единствено място в този огромен град - на северната крепостна стена в Касър). По късно Колдуей намерил следи от дълбок зидан кладенец. Разбира се, това можело да се окаже и висока кръгла кула. В края на краищата било установено, че все пак е кладенец и то с тройна спираловидна шахта. Колдуей измъкнал разчетените стари клинописни текстове на древните вавилонци и ги препрочел. Те потвърдили предположението му, че камъка наистина бил употребяван само в две постройки в целия Вавилон - в северното укрепление на Касър, което вече било разкопано, и във "висящите градини ". Препрочел и описанията от Страбон и Филон. Страбон пише: " Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри…"(т.е. приблизително 120 метра). "…Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите работници непрекъснато докарват вода от Ефрат . Тази река тече по средата на града, а до реката е градината." Флабон ни е оставил следното описание: " Висяща се нарича градината, в която растенията са високо над земята и която сякаш виси във въздуха…

Ето как бихме могли да я опишем.

Преди всичко тук има каменни стълбове, които носят тежестта на цялата постройка; техните украсени долни части образуват под постройката зала или колонада. Върху тях са наредени палмови греди, отделени една от друга със съвсем тясна празнина, това дърво е единствено, което не набъбва, ако се намокри, а като изсъхне отново се изправя… Върху гредите е насипан голям, дебел пласт земя, а в пръстта са посадени широколистни и други дървета, каквито обикновено се отглеждат в градините, както и най-различни видове цветя, с други думи - всичко, което е радост за очите и наслада за небцето. Преди да се засади, цялата площ се преорава няколко пъти… Ето така с рало се оре нивата над главите на тези, които се разхождат долу под колоните… А водните струи или текат свободно от кладенците, разположени на високо, или се докарват по тръбите на водното съоръжение, като се изпомпват под налягане посредством въртящи се спирали, задвижени от съответен механизъм. По този начин пръстта се поддържа влажна и в нея растат вечно зелени растения и широколистни дървета с мощни корени в естествена големина и развитие." Колдуей прави следното описание: "Приблизително така е изглеждала колонадата, която започвала от стените на "Южната крепост" и крепяла стъпаловидните тераси с палмовата горичка и кипарисите, където в градината ромолели водоскоци и лъщели сребърни вази с лалета и анемоний. Бихме могли да си представим в средата една беседка, облицована с черни, оранжеви, сини, златни, бели и зелени плочици. "Къща на радостта и очарованието", където в песните на флейтистите и стиховете на поетите се вслушва самата Семирамида, облечена в копринена дреха, обсипана със скъпоценни камъни; около нея роби от Етиопия, черни като абанос размахват безшумно пера от щраусови пера."

И така имаме три описания на висящите градини на Семирамида: описанията на Колдуел, на Страбон и на Филон; от тях ни става ясно, защо в древността висящите градини на Семирамида са били считани за чудо на света.

И, въпреки че другите постройки са ги надминавали по големина и вложени средства, те се отличават от тях и ги превъзхождат; първо, със своята оригиналност, с изключителната идея, която ги е породила; второ със смелото техническо решение на постройката; остроумно водно помпено съоръжение; и трето с красотата си. Поставихме красотата на трето място, но древните гърци обикновено са я поставяли на първо. През 1964г. Иракският институт за исторически паметници, започва да реконструира Висящите градини на Семирамида във Вавилон. Но след като основите бяха построени, работата спряла поради липса на средства. Сега зависи само от нашето въображение, за да дообрисуваме картината на това чудо на света. Оставаме смаяни пред културата и изкуството на древните вавилонци и техните предшественици в Месопотамия. Европа смятала, че произходът на цялата култура и основите на цивилизацията трябва да се дирят в древните гърци и римляни, и неочаквано открила, че зад тях стоят много по-древни народи, много по- древни култури и цивилизации, като в самото начало са вавилонците. Според някои авторитети в науката, като Хуго Винклер и Фридрих Делич всичко ценно на този свят произхожда от Месопотамия и Вавилония.

В какво се състои главния принос на вавилонците и асирийците в историята на всеобщата култура?

Първо, в изнамирането на писмото. Вавилонския клинопис произхожда от най- древното писмо на света. Хората си служели с него в продължение на повече от три хилядолетия. Второ, в новаторската роля, която жителите на Вавилон са изиграли в областта на земеделието и занаятите. Те първи са култивирали пшеницата, ечемика, лена, лещата, а може би и смокините, лозата, и ябълките. Те първи са използвали ралото, ако не са го и открили. Към техните придобивки спада и изнамирането на колелото. Трето, във Вавилония са били създадени първите познати в историята градове и градове-държави. От нейната най-южна част са първите писани закони и съдебни решения. Четвърто, Вавилония е родината на най-основните знания в математиката и астрономията, някои от тях са валидни и до днес.

3.Храмът на богинята Артемида

Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието, строежът му продължил 120 години - започнал го знаменитият в древността строител Херсифрон, продължил синът му Метаген, завършили го талантливите

архитекти Пеонит и Деметрий.

След като сто години приемал поклоници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът пострадал от пожар. Запалил го един жител на Ефес - Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксално е, че сметката му излязла вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете."Херостратова слава" - казват за хора, извършли недостойни постъпки.
Възстановяването на Артемидиния дом било възложено на архитекта Хипократ. Той запазил почти същия външен вид като предишния, само разширил площта на храма. Новият бил с площ 5450 квадратни метра и имал стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразявал с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопос (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на древна Елада го украсили със своите монументални произведения.
За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не "доживява" до наши дни. С идването си, готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладели Ефес и разграбили светилището. Големи щети са нанесли и християниските фататици, насочвани от своите свещеници да рушат храма на езическата богиня. С течение на времето наносите на река Каистър скрили останките в тинята на мочурливо блато.

За беломраморния храм - по думи на съвременници - отличаващ се с невероята красота, има отделено място и в творчеството на великите творци на древността. В трагедията "Ифигения в Таврида" най-талантливият поет и драматург на онази епоха Еврипид го нарича "храм на Артемида Брауронска".
Многократно археолози са правили разкопки в района на Браурон, но все без конкретни резултати. Веджъж, когато разглеждали малка византийска черквичка, достигат до извода, че част от стените й са иззидани с плочи, останали от древността и приличащи на стъпала от стълба. А Еврипид пише за широка стълба, водеща към колоните на храма на Афродита. Находката подсетила учените да погледнат по-различно отпреди на работата си. Те се заловили с плановете на местността, започнали да търсят възвишението, на което се е намирал храмът. Преровени били всички склонове и най-сетне извадили изпод пръстта първата мраморна плоча. По-нататък находките следвали една след друга. Появили се на бял свят - ъгълът на основата на голямото съоръжение, останки от колони в дорийски стил и между тях парчета от мозаечен под с позлатен орнамент. Възстановен бил планът на цялата постройка и приблизително наподобен външния вид на знаменития храм на Артемида.

4.Мавзолеят в Халикарнас е бил огромен гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353г.Пр.Хр. Представлявал солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Халикарнас е днешен Бодрум (Турция). Мавзолят в бил висок 45 метра (135 стъпки). Бил е богато украсен с релефи и склуптори, дело на четирима прочути гръцки майстори - Скопас, Леохар, Тимотай и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия.

Думата "мавзолей" произлиза от името на Мавзол и днес се използва за обозначаване на всяка голяма гробница.

История и конструкция

Когато персите разширили своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не можел да контролира цялата тази територия без помощта на местни губенатори - сатрапи. Царството Кария се намирало в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически било независимо. Царят на Кария Мавзол царувал от 377г. Пр.Хр. до 353г.Пр.Хр. и преместил своята столица в Халикарнас (днешен Бодрум). С нищо забележително не може да се отбележи неговото царуване, освен с изграждането на мавзолеят му. Проектът бил на неговата съпруга и жена Артемизия (било прието в Кария владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът е започнал, докато цар Мавзол е бил все още жив. Завършен е през 350г. Пр.Хр. -три години след неговата смърт и една година след смъртта на Артемизия.

Мавзол и неговата царица Артемизия управлявали Халикарнас и околностите му 24 години. Цар Мавзол, въпреки че имал местен произход, говорел гръцки и се възхищавал на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основал много градове по гръцки образец и насърчавал гръцките демократични традиции.

Той решил да построи нова столица, град - възхитителен и непревземаем. Мавзол и Артемизия изхарчили внушителна сума пари, за да осъществят идеята си. Построили статуи, храмове и сгради от блястящ мрамор. В центъра на града, Мавзол планирал да построи храм, където да почива тялото му след смъртта. Храм, които да покаже на бъдещите поколения, колко богати са били той и съпругата му. През 353г.Пр.Хр. Мавзол умира, оставяйки своята съпруга потънала в скръб. Артемизия изпратила писма до Гърция, за да намери най-талантливите майстори на това време. Това включвало и Скопас -човекът, който ръководил възстановяването на Храмът на Артемида в Ефес. Другите скулптори били Леохар, Тимотай и Бриаксис, който се присъединили към Скопас, както и стотици други майстори. Гробницата била издигната на хълм над града. Цялата структура била поставена в обграден двор. В центъра на двора имало каменна платеформа, на която била издигната гробницата, изградена предимно от бял мрамор.

Красотата на Мавзолея не е само структурата му само по себе си, а и декорациите и статуите, които са го украсявали. Имало е 10 статуи в естествена големина на хора, лъвове, коне и други животни. Тези статуи са били дело на четиримата гръцки скулптори - Скопас, Леохар, Тимотей и Бриаксис, като всеки от тях е направила по една страна от храма.

Някои от тези скулптури са оцеляли и днес са изложени в Британския музей в Лондон. Те включват фрагменти от статуи и много парчета от фризовете, които показват битката с Амазонките. Там, образите на Мавзол и неговата царица няколкото счупени останки от красивата гробница, която тя построява за него.

5.Александрийския Фар

Поредното чудо на света е в египетски води, в делтата на "реката, хранена от небето". Фарът на остров Фарос край Александрия е изчезнал завинаги и без следа.

А може би някой се съмнява, че въобще го е имало?

За него имаме сведения от древните и средновековните очевидци, които действително са го видели: той бил по-висок и от най-високата пирамида. Знаем кой го е построил: книдският архитект Сострат. Всички исторически паметници в Александрия са изчезнали, с изключение на един: така наречената "Колона на Помпей". Никой не знае защо се нарича така. Тя няма нищо общо с прочутия противник на Цезар, който преди да влезе в града, заповядал да убият Птолемей XIII. Според една по-стара версия колоната издигнал император Теодосий I в чест на "окончателната победа на християнството в Египет" през 391 г.; според по-новата, потвърдена от открития гръцки надпис на нейния пиедестал, тя била поставена от император Диоклетиан през 297 г., когато успял да потуши въстанието на египетския си противник Ахилес. Колоната се издига на хълма над затвора в Сереметон, издялана е от асуански червен гранит и е висока заедно с пиедестала и големия коринтски капител 26,9 м. Първоначално тя била една от многото колони, които образували колонадата на Сереметона; пиедесталът се състои от блокове, насъбрани от разрушените древноегипетски храмове. Пазят я три сфинкса, също от червен гранит; произходът и възрастта им са неизвестни. Напоследък от изгледа на древната Александрия изчезват белите петна. Когато на 26 септември 642 г. арабите превзели Александрия, Амр ибн ал Ас, пълководецът на победоносната войска, докладвал на своя господар, халифа Омар, че в града има 4000 двореца, 4000 обществени бани, 400 театри и игрища и 1200 градини. Може да е преувеличил, но величието на Александрия било, общо взето безспорно. При това в онези времена Александрия била преживяла вече едно опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.). След като арабите превзели Египет и той престанал да бъде съставна част от Византийската империя, значението на Александрия като пристанище намаляло. Откакто през 1517 г. турците завладели Египет, областта около Нил също като Месопотамия и Гърция били управлявани от най-некадърните управници, които историята познава. Обеднявал Египет, обеднявала и Александрия. Тя западнала още повече, когато бил открит морският път на Изток около нос Добра надежда. Накрая пясъците затрупали запустелите пристанища и останките от древните сгради рухнали. Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Македония. След като Александър станал господар на Египет, "там, близо до остров Фарос, при старото египетско селище Ракотис, между морето и езерото Мариут...царят забелязал едно естествено защитено пристанище, отлично място за пристанищен пазар, плодородна земя наоколо и ползата от река Нил" и заповядал на Дейнократ да построи град. Дейнократ постлал на земята своята македонска военна наметка, чиято яка по форма съвпадала с двете издатини на сушата към морето, и внимателно я посипал с пясък. С показалеца си начертал успоредни и пресичащи се линии и ги посипал с брашно, това били улиците. Когато повикал Александър, за да одобри плана, долетяло ято гълъби и започнало да кълве брашното. Според тогавашните поверия това било щастлива поличба; царят не чакал да му се представи по-подробна документация за капиталните вложения и издал декрет (устен, понеже не държал много на канцеларските книжа) за построяването на града. Страбон пише за Александрия: "Изгодно местоположение има този град, и то по много причини. От две страни граничи с водата: на север с Египетското море, а на юг с Матюрското езеро. В езерото се влива река Нил по много канали, по които се превозва повече стока, отколкото по море. Износът от морските пристанища е много по-голям, отколкото вносът. Градът се е разположил върху площ, която прилича на наметка; дълга е тридесетина стадия и е широка седем или осем. Надлъж и нашир е кръстосан от улици, по които може да минат коне и коли, а две от тях са особено широки; отдалечени са една от друга на стотина крачки. Улиците се пресичат под прав ъгъл. В града има много обществени сгради и царски дворци, които заемат една четвърт, а може би и една трета част от неговата площ... Всички сгради са взаимно свързани, свързани са и с пристанището, което се намира от външната страна на града. В едната част на царският дворец е Музеят, там има и една голяма зала с колонада, където човек може да се поразходи, и помещения за заседания; до Музея е и голямата сграда, където е трапезарията за учените, които работят в Музея. На тяхната група плаща държавата; начело стои един жрец, настоятел на Музея, назначаван по-рано от царя, а сега от императора. В другата част на двореца е така наречената Сема, където са поставени саркофазите на царете, а също и на Александър... Птоломей заповядал да се погребе тялото на Александър в Александрия. То се намира тук и досега, само че не е в първоначалния ковчек, сегашният е стъклен, а предишният бил златен. Плячкосал го Птоломей Кок, наричан също Парейсакт, който дошъл от Сирия, но твърде скоро го изгонили, така че нямал никаква полза от кражбата. Близо до голямото пристанище, от дясната страна на входа, се намират островът и Фарът (обърнете внимание, че Страбон говори в сегашно време). Отляво са подводните скали и полуостровът Лохий с крепостта. Като се влезе в пристанището с кораб, отляво се виждат други царски дворци, свързани с крепостта на същия полуостров, а наоколо много и различни сгради и градини. Зад тях е пристанището, което използвали само царете, но сега е затлачено и затворено. По-нататък е малкият остров Антиродос, където се намира още един царски дворец и пристанище. Нарича се така, защото прилича на някакъв умален остров Родос. Зад него е театърът и храмът на Посейдон, който се издига на ъгъла на така нареченото тържище. Тук Антоний заповядал да се издигне насип и постройка за царя, която нарекъл Тимонион... По-нататък е храмът на Цезар, после пазарът и пристанищните складове, които стигат чак до кея, наречен Седемстадиен. Такива са околностите на Голямото пристанище... От другата страна на канала се виждат Серапейонът и други свещени сгради... Там също се намират театърът и стадионът, където веднъж на пет години се провеждат спортни игри. Най-представителната постройка е гимназионът с гимнастическите салони, който е по-дълъг от един стадий; наблизо са съдебната палата и паркът. Зад тях се издига Панионът, изкуствен конусообразен хълм, приличен на скалист връх, на който можем да се изкачим по спираловидно стълбище. От него се открива възхитителна гледка по целия град... Накратко казано, градът е пълен с дворци, обществени сгради и храмове." Философът Деметрий Фалерски предложил на Птоломей, владетелят на Александрия , да се построи великолептна институция, която нарекъл "Храм на музите", т.е. Музей; там можело да се съберат всички съкровища на писмеността, а освен това и учени, които да се грижат за тях, да ги изследват и множат. На учените трябвало да се плаща от държавните средства. Идеята харесала на Птоломей I Сотер и през 308 г. пр. н. е. Музеят бил тържествено открит. Разбира се негов пръв директор станал Деметрий Фалерски. Заприиждали ценни ръкописи от целия елински свят, а заедно с тях и най-даровитите представители на елинистическата култура. Музеят достигнал върха на славата си през царуването на Птоломей II Филаделф. Той решил да събере в александрийския Музей и библиотеката всичко, което било написано на гръцки и имало някаква стойност. Купувал най-редките ръкописи по възможност в оригинал и не жалел парите. Понякога дори ги придобивал по не съвсем честен път. Той събрал в Музея 200 000 свитъка, а неговите наследници и потомци продължили делото му. По времето на Цезар в Александрия вече имало общо 700 000 свитъка. Музеят имал не само библиотека и изследователски отдел, но и собствена зоологическа и ботаническа градина. От научните области тук се изследвали философията, историята, географията, астрономията, физиката, медицината, математиката, филологията, литературната критика и особено много поезията, която се смятала както за наука, така и за изкуство. След Деметрий Фалерски уредник на Музея и библиотеката станал поетът Калимах, автор на 120-томния каталог "Списък на всичко, което е създадено в която и да е област на човешките знания, и неговото описание" и на около 800 други съчинения в областта на историята, литературознанието и поезията. Славата на александрийския Музей залязва заедно с Птоломеите. През 48 г. пр. н. е., когато потушавали бунтовете на местното население, римските войници го подпалили. Твърди се, че уж част от свитъците били спасени от пламъците на пожара, а Клеопатра поискала от Антоний, своя нов господар и любовник, да попълни колекцията; по-късно уж била получила някакви дубликати от Пергам. Император Август заповядал да се пренесе библиотеката заедно с новите попълнения в Серапеума, който станал ново, макар и не дотолкова значително средище на учените. През 391 г. александрийският патриарх поискал от император Теодосий I позволение да изгони езическите философи от града. В Серапеума нещастните старци се били барикадирали. Войниците на Теодосий нападнали храма... и това, което последвало, не било битка, а избиване. Другата велика постройка на Птоломеите е фарът на остров Фарос. Страбон описва остров Фарос в седемнадесетата книга на "Географията": "Фарос е малък продълговат остров съвсем близо до сушата и образува с нея пристанище, което има два входа. Тук крайбрежието е образувало залив, от който се вдигат в морето два тесни полуострова, а остров Фарос се простира от единия до другия, така че затваря залива. Остров Фарос има два носа, единият от тях е насочен към сушата, към полуострова, който се вдава от сушата в морето. Този нос или полуостров се нарича Лохиас и дотолкова се вдава в морето, че оставя само един тесен вход за пристанището. Освен това наоколо в морската теснина има скали, някои под, а други над водата, в които непрекъснато се разбиват морските вълни. Най-издадената част на острова представлява една скала, заобиколена от водата. На тази скала се издига достойна за възхищение многоетажна кула, построена от бял камък, която се нарича също като острова. Построил я е Сострат, приятел на царете, за да бъде плаването безопасно, както гласи надписът: "Сострат от Книд, син на Дексифан, закрилник на моряците в името на бога". Крайбрежието и от двете страни няма пристанище, а освен това е ниско, заобиколено от скали и плитчини; затова тук е нужен висок, добре забележим откъм морето фар, за да могат моряците да намерят лесно входа за пристанището 180 метра бил висок фарът от основата до върха, както отбелязал Йосиф Флавий, еврейски историк от I век на н. е. Но такава е само приблизителната височина, защото е невъзможно да се проверят данните на Флавий. В четвъртата книга на своето съчинение "За еврейската война" той пише: "през нощта огънят на открито, запален с дърва на най-горната площадка на фара, дава знак на приближаващите кораби на разстояние 300 стадия", т.е. на разстояние 50 до 56 километра. Птоломеите, разбира се, не построили фара само от "чисто практични съображения". Той бил символ на тяхната могъща империя, на тяхното богатство и великолепие, а като светлина в мрака и символ на тогавашната Александрия. Според Страбон, а по-късно Лукиан и особено Плиний, който е описал фара в някакво загубено вече съчинение, той имал квадратна основа със страни, дълги 180-190 метра. Върху тази основа се издигал, както изглежда, голям едноетажен дворец с четири кули, по една на всеки ъгъл. Над него се издигала кула, висока 70-80 метра, която постепенно се стеснявала нагоре и завършвала със зъбчата стена като крепост. Над нея стърчала втора кула, по-тясна и вероятно също толкова висока, тя пък завършвала с каменна площадка. На площадката имало кръгло помещение с колонада вместо стени, където нощем се палела голяма клада с дърва. Колоните поддържали висока пирамидална кула, на върха на която също имало площадка с пиедестал за статуята на "боговете-покровители на моряците", вероятно на първите двама Птоломеи. "Белият камък" за който споменава Страбон, бил според Флавий и Плиний мрамор. По времето на императорите Клавдий и Нерон през 41-65 г., фарът бил реконструиран. По времето на византийците през IV в. го засегнало земетресението и огънят на неговата площадка загаснал завинаги. След идването на арабите през средата на VII в. той служел за дневен фар, понеже се белеел отдалеч. По времето на фатимите в края на X в. го засегнало ново земетресение; от високата постройка останала да стърчи едва една четвърт. По времето на първите мамелюкски владетели от средата на XIII в. той станал излишен дори като дневен фар: сушата дотолкова се приближила до острова, че пристанищата на Птоломеите се превърнали в песъчливи плитчини. В началото на XIV в. населението започнало да го разрушава и разграбва малко по малко, за да си строи къщи. Земетресението през 1326 г. довършило останалото.

6.Колосът в Радос

Филон пише: "Остров Родос е в безгрижното море.