Писна ми - да казвам че обичам живота, а да не е така. Писна ми - да казвам, че живота е хубав, когато той ми отнема радостта. Писна ми - да обичам, а в замяна да получавам само тъга, упреци и лъжи. Защо живота е толкова коварен? Защо когато обичам трябва да страдам? Защо всички е красиво, а решиш ли да го докоснеш виждаш че е изгнило. Не не мога така. Писна ми да се преструвам, че съм най-щастлива на света. Писна ми така да продължавам, искам само да обичам и да съм обичана. Ако ли не мисля, че не иска много, искам само да умра. Защото знам, че след смърта живота продължава, а там все някой ще ме обича и УВАЖАВА!!