Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.
Вече не живеем там, където, живеехме, когато ти напусна дома ни.
Баща ти прочел в някакъв вестник, че на човек му се случват
най-много неприятности и нещастни случай в радиус от около
30 км. от дома му, затова се преместихме на друго място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско
семейство, което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях,
за да не си сменят адреса. Това място е наистина много хубаво.
Дори има и пералня. Но не съм сигурна дали работи добре.
Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи, затворих капаха
и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти.
Първият път за 3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което
искаш да ти изпратим, чичо ти Гошо каза, че ще е прекалено
тежко, ако го сложим с копчетата в колет, затова ги отрязохме
и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в
колата. Много се бяхме притеснили, защото му трябваха цели
2 часа, за да си отвори колата... и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво
е то и ми е трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо.
Бебето много прилича на брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица.
Някакви хора се опитали да го издърпат от там, но той успял
да отбие нападението им, след което се удавил. После го
кремирахме и той горя цели три дена. Краката му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко
дена, докато се возели в самосвал. Мишо карал самосвала.
Той успял да си отвори прозореца и да се изплува, другите двама обаче
не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко.
Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук
С обич, Мама
|