Зеленият казал:

"Ясно е, че аз съм най-важният. Аз съм знакът на живота и на надеждата. Бях избран за тревата, дърветата и листата. Без мен всички животни ще умрат. Погледни природата и ще видиш, че аз съм в по-голямата част от нея."

Синият го прекъснал:

"Ти мислиш само за земята, но погледни небето и морето. Водата е основата на живота. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без мен всички вие ще бъдете нищо."

Жълтият се подсмихнал:

"Вие сте толкова сериозни. Аз нося смях, веселие и топлина на света. Слънцето е жълто, луната е жълта, звездите са жълти. И всеки път, когато погледнеш слънчогледите, целият свят се усмихва. Без мен няма да е весело."

Оранжевият започнал да се надува:

"Аз съм цветът на здравето и силата. Аз се срещам по-рядко в природата и затова съм по-скъп. Аз нося най-важните витамини. Спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. А когато изпълня небето на изгрев или на залез слънце, моята красота е толкова удивителна, че никой не се сеща за когото и да е от вас."

Червеният не издържал и изкрещял:

"Аз съм владетелат на всички вас. Аз съм кръв - живота е кръв. Аз съм цветът на опасността и смелостта и съм готов да се бия, за да защитя каузата си. Аз съм цветът на страстта и любовта - червената роза, коледната звезда, макът."

Лилавият се изправил в целият си ръст:

Аз съм цветът на царствеността, властта и мъдростта - крале, вождове и епископи винаги са избирали мен. Хората не ми се противопоставят. Хората ми се подчиняват."

Най-накрая Пурпурният проговорил много по-тихо от другите, но с достатъчна твърдост:

"Аз съм цветът на тишината. Вие едва ме забелязвате, но без мен всички вие губите значението си. Аз представлявам мисълта и отражението, полумрака и дълбоките води. Вие имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир."

И така цветовете продължили да се хвалят и да спорят. Всеки убеждавал другите за своето превъзходство. Спорът им ставал все по-силен и по-силен. Изведнъж искряща светкавица озари небето, а след нея поразителна гръмотевица се стовари и изтрещя. Дъжд започна да се изсипва безмилостно. Цветовете се свиха от страх, сгушиха се близо един до друг за успокоение.

Тогава Дъждът проговори:

"Ах, вие глупави цветове! Защо се карате помежду си, защо се опитвате да изпъкнете над другите?! Не знаете ли, че всеки от вас бе създаден с определена цел - единствен и различен?! Подайте си ръце и елате при мен."

"Отсега нататък, когато вали, всеки от вас, редом със своите братя, ще се извие в небето в огромен поклон от цветове, за да напомня, че всички вие живеете в мир."

"Дъгата е символ на надеждата за утрешния ден."