1. Бяла угар, черно семе. С ръката го сееш, с очите го жънеш! /Книгата/.

2. Жив натиска, мъртав писка! /Гайдата/.

3. Ти я колиш, тя ти песни пее! /Цигулката/.

4. Живият бие мъртвия, мъртвият вика до бога! /Черковната камбана/.

5. Ако съм млад, млад ще остана; ако съм стар, стар ще остана. Очи имам – не виждам, уши имам – не чувам, уста имам, а не ям! /Иконата/.

6. Вътре се влиза, а не се излиза! /Гроб/.

7. Лети, а крила няма! /Времето/.

8. Едно море – целият свят покрива, а мравка не може да удави! /Въздухът/.

9. Кое живо е най-старо в селотоω /Хорото/.

10. Що се в кърпа не връзваω /Думата/.

11. Кое е това, което човек вижда често, цар - рядко, а Господ – никогаω /Подобен на себе си/.

12. Какво правят дванайсетте апостола на небетоω /Една дузина/.

13. Що е по-горе от Господаω /Шапката му/.

14. По кой път лош човек не стъпваω /По млечния път/.

15. Защо ловецът търси заекаω /Защото не го знае къде е/.

16. Какво е това – от две да извадиш едно и да станат триω /От майката и бащата – едно дете/.

17. Две неща: на къщата хубостта, на манджата – сладостта! /Метлата и солта/.

18. Шарена тояга през полето бяга! /Змията/.

19. Сухо влиза, мокро излиза! /Кофата в кладенеца/.

20. Нагоре върви – невяста; надолу слиза – вдовица! /Искрата/.

21. Трима братя: единият където лежи, не става; другият където е, не остава; третият където отиде, не се завръща! /Огънят – пепелището, пламъкът и пушекът/.

22. Храниш ли го – живее; напоиш ли го – умира! /Огънят/.

23. Мъничко, червеничко; няма уста, няма зъби; гледаш ли го – не те закача; хванеш ли го – ще те ухапе! /Въгленът/.

24. Четири крака има и пак не може да ходи! /Столът/.

25. Четирима го подпират, един го натиска! /Столът/.

26. Денем съм празно, вечер съм пълно! /Леглото/.

27. Живо месо в дупка влиза! /Пръстът в пръстена/.

28. Гони ли те – бягаш; настигне ли те – падаш! /Куршумът/.

29. С две ръце го улови и до дъно го вкарай! /Ботушът/.

30. Млад бях, кьорав бях; остарях – прогледнах! /Скъсан цървул/.

31. През едно влизат, през две излизат! /Краката в панталоните/.

32. Пълно влиза, празно излиза! /Лъжицата в устата/.

33. Всеки я целува и аз я целувам! /Стомната/.

34. От вода се родило, от вода умира! /Солта/.

35. Бяло бяло като сняг; яде се, а не е сняг; пие се, а не е вода! /Млякото/.

36. Мокър го пъхаш, сух го изваждаш! /Хлябът във фурната/.

37. Отзад я ближеш, отпред я използваш! /Марката/.

38. Напред вървят, назад гледат! /Подковите на коня/.

39. Разкрачен дядо над път стои! /Мост/.

40. Две сестри – карат се, но не се удрят. Който мине помежду им, на парчета го правят! /Ножицата/

41. Стар дядо разкрачен, на стената закачен! /Ножицата/.

42. Твърдо влиза, меко излиза! /Зърното във воденицата/.

43. Тънка тънка тънкуша; ухо има не слуша; уста няма, кръв пие! /Иглата/.

44. Сиво биче въже влече. През стената минава, подире си дувар гради. /Игла с конец/.

45. Всеки го е виждал, само Слънцето и Месечината не могат да го видят! /Сянката/.

46. Какво е това, което царят може да го направи, а Господ не може да го направиω /Да изгони някого от царството си/.

47. Двама братя – един до друг стоят и не могат да се видят! /Очите/.

48. Ни с живите жив, ни с умрелите умрял! /Болен от нямане/.

49. Когато всичките плачат, той пее! /Попът/.

50. Без вятър се люлее, без причина се смее, без вина бие! /Пияният/.

51. Жълта дюля на дърво виси, търси къде да падне! /Стар ерген/.

52. Всеки плаче за него, но не отива след него! /Мъртвец/.

53. С пет глави, с десет ръце, с десет крака, със сто пръста, с четири души! /Четирима носят мъртвец/.

54. Петима отиват, четирима се връщат! /Носачите и мъртвецът/.

55. Душа няма, а върви. Надолу върви, нагоре не може и без него не може! /Водата/.

56. Наполовина умрял и пак работа върши! /Който хърка/.

57. Всичко бяга на топло, пък той – на студено! /Сополът/.

58. Сред морето – птиче гняздо! /Пъпът/.

59. Петима братя хайдук хванаха, в тъмница го метнаха! /Пръстите -залъка в устата/.

60. Корените й нагоре, върховете й надолу! /Брадата/.

61. В червена пещера бели вълци налягали! /Зъбите в устата/.

62. Козинка връз козинка, пак като снощи! /Очите, когато заспиват/.

63. Черни биволчета във вир лежат! /Очите/.

64. Гъста гъста горичка; под горичка полянка, под полянка гайтани, под гайтани звездици, под звездици ябълки, под ябълки изворче, под изворче коритце, под коритце кочанче! /Главата на човека/.

65. Зелена тиква с трева обрасла! /Главата/.

66. Една тиква със седем дупки! /Главата/.

67. Живо живо живинче, на бял камък седеше, живо месо ядеше! /Бебе, което бозае/.

68. Със плач дохожда, със сълзи си отива! /Човекът/.

69. Месото й се яде, млякото й не се яде! /Свинята/.

70. Млякото й се яде, месото й не се яде! /Жената/.

71. Диря го, търся го, а като го намеря, не се радвам! /Въшката/.

72. Черен бивол – заколиш го, кръв не пуска; на кантар го сложиш, кантарът не го лови! /Мравката/.

73. Черно конче с тънко кръстче! /Мравката/.

74. Многобройна войска – цяло лято работи, цяла зима умряла лежи! /Мравките/.

75. От кучетата не го е страх, от кокошките го е страх! /Червеят/.

76. Везано, писано, със ръка не пипнато! /Змията/.

77. Месото отвънка, кожата отвътре! /Воденичката на кокошката/.

78. Живото роди мъртвото, мъртвото роди живото! /Кокошката и яйцето/.

79. Голям паша, дребен аскер! /Квачка с пилци/.

80. Цял живот пее, неопят го погребват! /Петелът/.

81. Два пъти се ражда, веднъж умира! /Кокошката/.

82. Три пъти се ражда, веднъж умира! /Пеперудата – ражда се като яйце, като гъсеница и като пеперуда/.

83. В една бъчва – вино и ракия, а не се смесват! /Яйцето/.

84. Имам два коня: по добрият на място пада, по-слабият плета прескача! /Зърното и плявата, когато се отвяват/.

85. Кое животно се храни с носа сиω /Слонът/.

86. Шест крака, две бради! /Поп коза дои/.

87. Десет стискат, двама пискат! /Доене на овца или коза/.

88. Брада има - поп не е, рога има – вол не е; има вирната опашка! /Козата/.

89. Рога има, вол не е; самар носи – кон не е! /Охлювът/.

90. Косъм срещу косъм, по средата – кол! /Два коня впрегнати/.

91. Църна къделка, бяла жичка! /Доене на биволица/.

92. Като се родих, на четири свирки свирех; като пораснах – света обиколих; като умрях – чак тогава се наиграх! /Теленцето – докато е бозало, волът – докато работил с колата, и накрая когато умрял – от кожата му направили цървули/.

93. Осем крака, два байрака! /Два впрегнати вола – байраците са опашките им; или две кучета склещени/.

94. Мъничко, черничко, името му “Ох!” /Трънче/.

95. Млада бях, гърбава бях; като остарях, тогава се изправих! /Папратта/.

96. Момичето червено, косите му зелени! /Морковът/.

97. Сурово за сухо се държи! /Бобът, който се увива около вейката/.

98. Един овен заклаха, девет кожи одраха. Докато го деряха, очите им плачеха! /Лук кромид/.