Звънецът би!Утихна всичко!Учениците насядаха по
своите места.Седеше тя отлична ученичка
загледана в двора в бялата бреза.Учителката влезе
и каза с вълнение:-"Днес ще правим свободно
съчинение.Първо помислетe след туй в тетрадките
пишете!".Всички започнаха да пишат!Само Галя си
стоеше все така и мислеше какво да
пише,загледана в двора в бялата бреза...Сепна се
момичето,химикалката хвана в ръка,тетрадката
пред себе си отвори и започна тя да пише.Но от
нейното лице,две сълзи потекоха на листа.Не след
дълго би звънеца.Галя предаде празната тетрадка
с развълнувано лице.И две петна като две лалета
изчезнаха от нейното лице.Всички ученици
напуснаха класа.За днес свършиха всички
часове.На чина,последен до прозореца говореха
те:"Галя,спри,недей пролива ти сълзи!Защо си
тъжна ми кажи!Недей да плачеш бе момиче!"-"Аз
друго мислех да напиша!За моята сестра.В ковчега
дървен през дъски изгнили диша!"-започна да
разказва тя.-"Имах аз сестра на 19 години.Обикна
тя едно момче.Наричаше го тя "Любими".Достоен
той за нея бе!Подаряваше и той лалета,лалета в
знак на обич и любов!С букет от шарени
лалета,той идваше при нея у дома!Наричаше я
той"Лаленце мое".Като лале красиво беше
тя.Считаше я той за нещо свое,тя бе за него всичко
на света!Неразделно ходеше с нея той,с него
тя.Вървеше тя,тая малка фея,заедно вървяха
за ръка!Често ходеха на кино и в сладкарница
една.И в малкото казино,седяха до късно
вечерта.Но от съседното село един младеж,който
беше все пиян в казиното видял ги той и влюбил
се в нея този хулиган!Студентка беше моята сестра
и изпити наближаваха сега!С влак всяка вечер с
лале в ръка,тя връщаше се у дома!А пък младежа
от малкото казино след изпитите изпил няколко
бутилки!В тъмното докопал моята сестра,която
вървеше с лале в ръка.Сам дочакал я е той и взел
от нея онова,което дава за съпруга,тя пазела го бе
до сега!С крак настъпил той лалето !На улицата
паднало в ноща,стъпкал яростно лалето и сякаш
стъпкал любовта.След 5-6 дни легна болна моята
сестра.На път за болницата се сбогува с любовта
тя,както се сбогува и с честта!Погребеха я в
гробището малко,но нейното момче не издържа!
След туй при гроба го намериха с кървав нож в
едната и с лале в другата ръка.На следващия ден
погребаха момчето!До нея легна той сега,но не в
леглото топло,а във влажната земя!Над двата гроба
паметник се вдигна.Над двата гроба шарени лалета
като килим гробовете покри!Това е всичко,за
което мислех аз да пиша в часа!Това е всичко за
което то очите ми е текла една сълза..."-Учителката
стана,дневника отвори с ръка хвана химикалката и
дума без да проговори от сърце написа Отличен 6!
След малко и вратата се затвори и класната стая за
миг опустя и бавни стъпки вън по коридора
изчезнаха!Настъпи тишина...!!!
|